Шепот на извор
Скъпа,
скъпо ми струваше
с тази походка лека...
Любовта ми будува
и търси към теб пътека!
Но ти си фантомна...
И все от жажда измъчван,
към твоята стомна
още сънувам как тичам-
вода да отпия
от устните ти обични!
Защо ли се криеш?
Къде да те търся;
и колко?
Една поносимост
крие болката,
която в душата ми тлее...
Но ще те срещна:
надеждата в мене живее!
Следа от кошута ранена.
Сълза след стъпка грешна.
И шепот на извор с вода
вдъхновена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
