Писмо

                                           Вчера те съчиних
                                           и в света ми влезе със стих,
                                           родих се и аз за синевата в нас...
                                           
                                           Днес писмо ти пиша,
                                           дебела решетка с ръцете си режа,
                                           луната бе умряла от незашита рана.
                                           Днес не търся нито подкова,
                                           нито четирилистна детелина...

                                           Утре зная, че няма да те намеря,
                                           тихо сърцето се прибира
                                           с писмо, непрочетено докрая...
                                           Измислих те, обич моя, в красив пастел,
                                           мой истински, пропуснат акварел...!