7 июн. 2007 г., 13:05

Писмо

912 0 1
                                                       Писмо

                                           Вчера те съчиних
                                           и в света ми влезе със стих,
                                           родих се и аз за синевата в нас...
                                           
                                           Днес писмо ти пиша,
                                           дебела решетка с ръцете си режа,
                                           луната бе умряла от незашита рана.
                                           Днес не търся нито подкова,
                                           нито четирилистна детелина...

                                           Утре зная, че няма да те намеря,
                                           тихо сърцето се прибира
                                           с писмо, непрочетено докрая...
                                           Измислих те, обич моя, в красив пастел,
                                           мой истински, пропуснат акварел...!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Айбигел айбигел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...