7 июн. 2007 г., 13:05

Писмо

910 0 1
                                                       Писмо

                                           Вчера те съчиних
                                           и в света ми влезе със стих,
                                           родих се и аз за синевата в нас...
                                           
                                           Днес писмо ти пиша,
                                           дебела решетка с ръцете си режа,
                                           луната бе умряла от незашита рана.
                                           Днес не търся нито подкова,
                                           нито четирилистна детелина...

                                           Утре зная, че няма да те намеря,
                                           тихо сърцето се прибира
                                           с писмо, непрочетено докрая...
                                           Измислих те, обич моя, в красив пастел,
                                           мой истински, пропуснат акварел...!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Айбигел айбигел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...