7.06.2007 г., 13:05

Писмо

908 0 1
                                                       Писмо

                                           Вчера те съчиних
                                           и в света ми влезе със стих,
                                           родих се и аз за синевата в нас...
                                           
                                           Днес писмо ти пиша,
                                           дебела решетка с ръцете си режа,
                                           луната бе умряла от незашита рана.
                                           Днес не търся нито подкова,
                                           нито четирилистна детелина...

                                           Утре зная, че няма да те намеря,
                                           тихо сърцето се прибира
                                           с писмо, непрочетено докрая...
                                           Измислих те, обич моя, в красив пастел,
                                           мой истински, пропуснат акварел...!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Айбигел айбигел Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...