7 jun 2007, 13:05

Писмо

  Poesía
911 0 1
                                                       Писмо

                                           Вчера те съчиних
                                           и в света ми влезе със стих,
                                           родих се и аз за синевата в нас...
                                           
                                           Днес писмо ти пиша,
                                           дебела решетка с ръцете си режа,
                                           луната бе умряла от незашита рана.
                                           Днес не търся нито подкова,
                                           нито четирилистна детелина...

                                           Утре зная, че няма да те намеря,
                                           тихо сърцето се прибира
                                           с писмо, непрочетено докрая...
                                           Измислих те, обич моя, в красив пастел,
                                           мой истински, пропуснат акварел...!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Айбигел айбигел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...