Писмо
ПИСМО
Ти имаш всичко. Дом и нови чехли,
една жена на склад, кажи-речи,
но ако мислиш, че е стара вече...
купи си очила или очи.
Косите ù презряват. Често бръчки
дълбаят по лицето ù бразди,
но не това до ужас те измъчва
и твоя сън до ужас разреди.
Ти чуваш, знам, как тялото ù стене
и се разпада точно в полунощ
като звезда в леглото, уморена
от пълна скука или от разкош...
Затуй ли като хрътка душиш още
с кого ли тя кръстосва плът и дух?!
И пощата ù всяка сутрин пощиш,
додето плъзне из тълпата слух...
За някаква безумна изневяра
на призрачен таван с художник млад.
Не тя е стара... Баба ти е стара.
Върви я прегърни, че вее хлад.
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
...заслужи си го....
