Sep 13, 2011, 9:35 PM

Писмо

  Poetry » Love
861 0 0

Как във любов на теб се вричам

и колко много те обичам.

За да ти покажа, не, просто да ти кажа,

написах ти едно писмо и запечатах го в бутилка.

И както ходех си по плажа,

хванах я с двете си ръце

и пуснах я в това море...

И както по вълните се люлее,

да може тя да оцелее!

Да може тя до теб да стигне,

мечтата ми да те настигне.

А стигне ли те таз мечта,

забравяш всичко на света!

Остава радост само,

как сладко спиш

на мойто рамо!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Снежана Терзиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...