Писмо до джени
джени не успя да стане книга
да се превърне в лист хартия
и да отлети в съзнанието на някой буден
млад и влюбен
победител
джени седи на белия кожен диван
и чете
нещата на другите
които тя никога няма да може
да измисли
да напише
и да чете после някой друг на дивана
да цъка с език
и да си мисли
ех защо не мога да пиша като джени
джени всъщност е трикрако столче
и завижда
на всички столове канапета и фотьойли
за красивите им облегалки
за здравите крака
за мекото удобство
и високата цена
определила скъпия им дом
понеже джени
е вързано дете
без въздух
без небе
и здрави корени
и джени всъщност се превръща бавно
в прах
в омраза
в кухо тяло
е пространство
затворено навътре в себе си
е писък
пъзел
е мълчание
е смачкана бележка
е отрова
и обелка
захвърлена върху обувките на някой
настъпил крехката ѝ мисъл
джени
е затвор
без изход
е отрепка
тя е
несбъднатият сън на някой
който иска
да е с отворени очи
и да не плаче
да е вятър
в косите на момиче
да е обич
да е смисъл
джени
животът не е пропаст
а е стълба
затова те моля позволи ми
да ти дам крилата си
да те превърна в птица
© Пепър Формаджи All rights reserved.
