Писмо до Дядо Коледа - 2
Аз, Дядо Коледа, те знам.
И нека другите да си говорят,
че си измислица. Не ги е срам!
Такива глупости да надърдорят.
Та кой ми носи дарове в торбата?
Веднъж дори със теб се запознах.
За мене много ясни са нещата.
Със тез очи тогава те видях.
Сега писмо ти пиша - по зори.
Не за играчки - имам си такива.
Но, ако може, мама с тате събери.
Като преди да бъдат пак щастливи.
На Коледа да дойде тате вкъщи,
усмихнат да застане на вратата.
Да грейне мама, да не му се мръщи.
Да го прегърне и целуне по устата.
Да седнем заедно, навънка да вали.
Да ме нагушкат, че го заслужавам.
Да се загледат с обич във очи,
аз няма да им преча - обещавам!
Ако не може - просто забрави.
Тогава разрежи ме наполвина.
Полвината при мама остави,
а другата при тате да замине.
Едното ми око ще вижда мама,
а другото на тате ще намига.
И мама ще е до едното рамо,
а другото до тате ще достига.
Това е Дядо, моето желание.
И още - за децата по земята.
Ти, моля, обърни внимание!
И мама с тати да са на софрата.
Написано от малък Спас.
Преди час.
ПИ
© Пламен Иванов - ПИ All rights reserved.
