ПИСМО ДО ЕДИН УХАЖОР
На балкона цял ден ме люлееш
във прегръдката слънчева, Лято.
Раменете ми галиш, копнееш,
но... със тебе сме само приятели.
Във косите ми вплиташ лъчите,
пак валсираш светлинно по кожата.
Светят чувствата - въглени скрити.
Замълчи! Не ме питай, може ли?
Аз дочувам как пърха въпроса
и подпалва небесните глетчери.
После капките тъжни и коси ...