Писмо до Маями
Литни, гълъбче мое прекрасно.
литни над градове и села
и това писмо, написано с думи най-ясно,
занеси да се чуе за моите дела.
Искам да летиш бързо като орел
и да разпериш широко криле,
като стигнеш в Маями - първия хотел,
в стая номер осем три две.
Занеси го ти на мама и татко,
да знаят и те за това,
че ние тука, двамата с батко,
не сме сторили нито една бела.
Само дето, онзи ден май, че се счупи
на мама любимият скрин,
но батко обеща, че ще купи
същия... само, че син.
А да също и кучето, не изглежда добре,
ама не се безпокой, докторът каза,
че едва ли щяло да умре,
даде му хапче и с един мехлем го намаза.
Какво друго да ти кажа, мамо,
батко онзи ден пак се сби,
счупиха му един-два зъба само,
ама другите ще ги пазим, уви!
И на училище е същият гаф,
учителката ми е дигнала мерника пак,
ама скоро не съм ял пердах,
само дето ми викат, че съм глупак!
И мамо, ако съседката твърди,
че точно нейната къща гори,
не и вярвай, на мен се довери,
бъди спокойна, грижи не бери.
Само да знаеш, че с батко сме добре
и когато и да решиш да се върнеш,
знай, че сме в Бургас, на Черно море,
те хората ни познават, бързо ще ни намериш.
А, да, и после, гълъбчето си ни върни,
пак при нас да си дойде, че батко
е решил вторник на обяд да го свари,
с картофи, лук и подправки.
С обич, Гошко и Митко!
© Тодор All rights reserved.