Писмо до Нея
Хей, Момиче!
Да! Ти!
С зелените очи.
Която ме гледа безвременно.
Ела, приближи се към мен.
Не се страхувай.
Нека спомените ни обземат.
Нека се впуснем към тях.
Хей, Момиче!
Да! Ти!
С тези вечно безкрайни очи.
Погледни ме отново.
Впий се в моите очи.
В тях ще видиш и радост, и сълзи.
Това са спомените.
Моите спомени!
Хей, Момиче!
Да! Ти!
Която бършеше моите сълзи.
Чуй! Вятърът ехти.
Пее своята вечна песен.
За преплетените съдби.
Вслушай се! Лесно е.
Ще видиш своите мечти.
Хей, Момиче!
Да! Ти!
С тези ленени коси.
Призовавам те тихо.
Замълчи и ти.
Чуй тишината как разбива тъмнината.
И моля те за едно.
Остани.
© Павел Ваклинов All rights reserved.