Apr 17, 2008, 8:58 AM

Писмо до приятел

  Poetry » Other
1.4K 0 5
Здравей, приятелю любими!
Молба отправям - помогни ми.
За мен по-мил си ми от брат.
Приятелю, за мен си свят!

Сега в сърцето болка имам,
утеха пак от тебе взимам.
Съветваш ме, окуражаваш,
да вярвам в себе си ме наставляваш.

Когато ти си наранен,
тогава идваш пак при мен.
И слава Богу, че успявам -
доверието ти да не предавам.

Щастливите си мигове споделям
и твойто щастие за мое аз приемам.
Един във друг подкрепата намираме
и сили да се борим, да не спираме.

Да, ти си мъж, а аз жена,
но истината, знаем, е една:
че силно с теб се уважаваме
и все напред ще продължаваме.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иванка Морарова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Здравей,Приятелко!!!Много благодаря за стиховете,липсват ми разговорите с теб.Поздрави!!! eraser13
  • Радвам се да науча, че такова нещо е възможно!
  • Аз също вярвам в приятелството между мъж и жена!Поздравче, мила!
  • Няма разлика в приятелството между мъж и жена!
    Дори / според мен поне / е още по-ценно, без грам фалш, присъщ на еднополовото такова!
    Комплименти!
  • Хубаво е да имаш такъв приятел.

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...