Писмо до Рая
До поискване.
Във този ден, във час последен
и ти замина. Стàна леден.
Но знам, че ти сега си в Рая.
Нали във Ад живя до края.
Жена ти все стои на прага
и плаче, защото ти е драга.
Едно врабче със човка-ваза
ти сложи цвете на перваза.
В зелените треви-ливади
едно щурче ми се обади
и с тъжна песничка в тревата
оплака смъртната ти дата.
Проплака стряхата ти вкъщи,
а мокрият капчук се смръщи.
И облакът дори заплака -
с небесни сълзи те оплака.
Приятелю, за теб жалеем...
Престанахме сега да пеем.
Живеем в дни и зли, и диви.
И здраве няма, но сме живи...
© Никола Апостолов All rights reserved.
