Писмо до старата любов

Jan 15, 2014, 9:53 PM

Poetry » Love

542 0 2

Здравей! До днес, незабравима!

Че бяхме обич несравнима.

А спомняш ли си още, мила,

и нашата любовна сила?

Останала си - знам - самичка,

като осиротяла птичка.

И аз останах без другарка,

и там - зад гробищната арка,

гори сега едно кандило

да ми напомня к'во е бùло.

Сега, след толкова години,

живели под простори сини,

да върнем, мила, обичта си...

Да си припомним любовта си.

Така е писано да стане

и любовта ни да остане.

И нека Господ ни прощава

за туй, което ще да става!

Че таз любов ръжда не хваща

и знаци до смъртта ни праща!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

koli4a (Никола Апостолов)

2014-01-21T16:58:56+02:00

Благодаря,Санвали!Ти си ми най-добрия Приятел!Желая ти всичките добрини на света!Поздрав от мен и лек ден!
Sanvali (Санвали)

2014-01-16T09:36:51+02:00

Хареса ми, Никола, финала е много силен!
Поздрав!