Писмо до старата любов
Здравей! До днес, незабравима!
Че бяхме обич несравнима.
А спомняш ли си още, мила,
и нашата любовна сила?
Останала си - знам - самичка,
като осиротяла птичка.
И аз останах без другарка,
и там - зад гробищната арка,
гори сега едно кандило
да ми напомня к'во е бùло.
Сега, след толкова години,
живели под простори сини,
да върнем, мила, обичта си...
Да си припомним любовта си.
Така е писано да стане
и любовта ни да остане.
И нека Господ ни прощава
за туй, което ще да става!
Че таз любов ръжда не хваща
и знаци до смъртта ни праща!
© Никола Апостолов All rights reserved.
