Jun 18, 2009, 3:01 PM

Писмо което никога няма да пристигне ( от автор аматьор)

  Poetry » Love
679 0 2

Посред нощ се будя,

развълнуван аз от теб.

Мисля си и се чудя,

как ще бъде занапред.

 

Зная, че не ме приемаш

ти като добър човек,

но те моля да приемеш,

че във теб съм аз заклет.

 

Зная, че ще ме отхвърлиш,

щом четеш това писмо,

но кажи ми за да зная

за добро или за зло.

 

Болката е по-голяма,

щом мълчиш сега пред мен.

Съжалявам, че ти казвам,

но съм вече уморен.

 

Моля те ти да ми кажеш

имам ли едничък шанс,

или просто си мечтая

за един красив романс.

 

...

 

Двеста дни от както те обичам

без да кажа нито дума.

Двеста дни в които в теб се вричам,

макар да знам, че аз те губя

 

 

ОБИЧАМ ТЕ!!!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлин Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Съвършенно написано!!!
    В очите,по-поведението и настроението се разбира,човек имали интерес към човек-като познат,приятел,близък,човек,любов и за интимност,или любов с интимност.
    Болката намалява,когато човекът при несподелената любов е в добро настроение.Щастието му ти носи спокойствие и свобода.
    Писмото с почерка ти въздейства силно!!!
  • Аматьорско и много красиво!
    А тя знае ли?

    "Може дълго писма да не пращаш,
    но да сложиш две думи в едно,
    та за двеста писма да вълнува
    и за двеста да има цена."

    "Обич за обич" Е.Евтимов

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...