Писмо от неродения ми внук
Ще дойда, бабо, мъничко почакай!
Съдбата често има дълги пътища.
Аз знам, че ме сънуваш как проплаквам,
или пък от училище се връщам.
Ще ми разказваш приказка, в която
на слабия светът не се присмива.
Уплашен ли се скрия аз в полата ти,
ще галиш своя внук ти с обич жива.
Сега съм още светлина лъчиста,
към майка си летя да я открия.
Когато срещнем тате, напористо
в утробата сърцето ще забие.
Настъпи ли денят ми да се раждам,
с молитва ти ще влезеш в църква строга.
Така, когато дъх в живота вграждам,
над мен ще бди десницата на Бога.
Ти първа ще научиш, че ме има.
И не тъгувай, знам, че ще се случи -
да продължа аз дядовото име,
а ти да кажеш с радост: Имам внуче!
© Мария Панайотова All rights reserved.
