Писмо от оттатък
„Пустинята е хубава - каза малкият принц, - защото крие някъде кладенец...”
„Малкият принц”
Антоан дьо Сент Екзюпери
Не идвай със мене. Оттатък е тъмно.
Налучква се пътят – по навик минавам.
За силните пътят след мене е стръмен,
а силните, зная, от обич предават.
Тъгата е капка. И блика потопи.
Брегът е блажèн, ако има си котва.
Реките прегръщам и стават потоци.
Не исках да казвам – боли все по-кротко...
Не тръгвай след мене. Там няма надежда.
Отдавна оголена дреме лениво
и тънко изприда от светлото прежда.
А мъртвите, казвали, светят красиво.
Недей, не прекрачвай – да няма причини.
Нали е пустиня – все кладенец има.
Не исках да знаеш, но... няма да мине.
Не идвай... Оттатъка все си е зима.
© Дарина Дечева All rights reserved.
.
