Писмо от Спящата красавица до принца
Ще ти го кажа, принце, без преструвки –
тя, приказката, не е справедлива.
Понеже всичко свърши със целувка
не знам защо реших, че съм щастлива.
Сега копнея времето, когато
насън те виждах, чаках и не знаех,
че съм щастлива в своето проклятие.
Че със събуждането идва края.
За тебе бях поредната победа
на мъжкото ти его за прослава.
Не обич – суетата те доведе
до замъка, потънал във забрава.
Година-две със мене щом прекара
и ти си спóмни, че съм стогодишна.
Запазена и хубава, но… стара.
Безинтересна, скучна и излишна.
Сега търпя жестокото наяве,
в което да живея ме принуди
и все по-страшно, принце, осъзнавам –
проклятието е да бъда будна.
Не ти се сърдя – тъй е отредено –
жестокостта е млада и себична.
Аз ще потърся онова вретено.
Насън ще мога пак да те обичам…
© Таня Георгиева All rights reserved.
