Писмо от умрял
Смъртта ми бе смърт – от огромните.
От онези – безсмъртните, важните.
И протоните, и неутроните
ми се пръснаха от преяждане.
И едва се побра некрологът ми
по билбордове над площадите.
(Прогнозираните ми клонинги
подобаващо се прощават).
Целокупното ми отечество
в раздирателни трели се дави.
Обстоятелствата са стечени
до наследствено полудяване.
А аз тук съм добре, някак скърпвам я.
С трима дяволи покер играем.
Пообрахме мечтите на мъртвите.
И си купихме мястото в рая.
© Пламен Бочев All rights reserved.
