Целувам те пак, моя Любов,
целувам те пак чрез звездите.
Те са за теб мойто писмо,
а луната е марка на плика.
Погледни, погледни тази звезда,
не е ли мойто здравей.
Другата там е мойта тъга
между Дева и Водолей.
Те са толкова много,
но много неща са вплетени в тази безкрайност.
умора... любов, гняв и тъга, и
чувства дълбоки и трайни.
С тях рисувам цветя
и по нощния хлад ги изпращам към твойто сърце.
Ти ще вдигнеш очи и от звездния свят
ще получиш това писъмце.
Ти не тъгувай тогава, моя любов,
ако зората изтрий ръкописа.
Изчакай, изчакай до другата нощ
със звездите аз пак ще ти пиша.
© Диман Диманов All rights reserved.