Писмо по вятъра
Писмо по вятъра сега
изпращам ти, момиче мое,
днес дъжд в душата ми валя
от твоя глас и поглед зноен.
По-напоителен от сън
и по-сразяващ от магия...
поседнах във мечта, отвън,
с надеждата да те открия...
извън света необичлив,
егоистичен и измамен –
изпращам ти във миг красив
желанието да те имам:
Прегръдките на този ден
и цветовете на дъгата
в целувка приеми от мен,
с безумен танц на сетивата.
И нека твоите страни
поруменеят в миг лирично,
защото ти не си жена,
а Красотата Поетична!
© Михаил Цветански All rights reserved.
