Писмо в безкрая

За първи път в живота ни е всичко-тези думи ще ни следват и до края в дните!

За първи път се раждаме, въздух вдишваме, заплакваме...

Сетне щом пораснем , разбираме че в този свят си заслужава да се радваме.

Първите игри ще помним, първите приятели-

първи сняг, първи танц, първата целувка сладка!

За първи път израснали да  казваме -думите  обичам те, на някого...

Първи път в любов се вричаме, сърцето още чисто, на друг обричаме!

Щастие,  идва трайно да ни дава-пътя ще вървим, но вече-ДВАМА...

Първия наследник, първото дете -НАДЕЖДА!

Даваме му всичко-в замяна, нищо няма да поискаме...

Първи косъм бял в косата си откриваме!

После, бавно побелява-виждаме я как   пада...

Първи внук, до гърди сме вече стиснали!

Радост, истинска-снимки, спомени-УСМИВКИ...

После, бръчки, старчески лунички, тела смирени, свиват  уморени!

Годините са взели, младостта с време, търсим пак надежда, нова днешна...

Последната любов, идва ненадейно, тя е красота, истина е в човека!

От начало, търсили сме нея-а  закрила ни била е тя,  през цялото ни време... 

За първи път писмо ще пишем до безкрая, какво разбрали, не разбрали от живота проумели!

Карта ще чертаем, пътя му да знаем, преживените насоки, ще го носят други след живота ни...

За първи път, с думи ще разкажем-

как ИСТИНАТА,  красота е-да се търси РАЯ...А как била е просто, пътя ни за края!

И в първия ни час заплакахме - сами  сме в този свят...

За първи път ще чуем плач- на другите за нас!

В един, единствен първи- и ПОСЛЕДНИЯ НИ ЧАС...

ПАН.