Писна ми!
Писна ми от твоето мълчание!
Писна ми!И нямаш оправдание.
Писна ми да проговарям аз
Писна ми да слушам само своя глас!
Писна ми от тоя ням терор
Нямам вече кръгозор
Четири опушени стени
Деца,пералня,тенджери,тави.
Тъй се мачка най-добре жена-
Приятелка не ми остана ни една
Все затворена-сама
Като птица съм в кафез
От години под арест
Да изляза?Не, не става.
Да работя?Да,тая надежда...
Първокласничката кой ще я наглежда?
Всичко е с лимит-нали го знаеш
Ще дойде време-ще се каеш
Не,нямам намерение да бягям
На майка си аз грешката не ще повтарям...
Но знай,че съм си аз Овен в душата
И щом ми писне на рогата
Ще си отпусна тъй ината,
Че бързо знай ще проговориш
И сам със себе си ще спориш.
Ако си имаш друга ти-
Хващай пътя и върви
Млада съм-не го забравяй
Тъй че действай-проговаряй!!!
© НН Тодорова All rights reserved.
