Jan 16, 2009, 9:01 PM

Питанки-итанки

1K 0 6

ПИТАНКИ  ИТАНКИ

 

Снежна хала бели преспи трупа.

Тя безгрижно в топлата хралупа

орехчета, лешници си хрупа.

Често се унася в сладка дрямка

върху свойта пухкава къделка.

Коя е тази хубавелка?

Това е?      

(рунтавелка)

 

Двете с  баба у дома

перат, подреждат, готвят.

После сядат на дивана -

баба плете, тя - преде.

Казваме й сладурана.

А пък тя е?

(писана)

 

Тя три сезона спи в мазата,

но щом снежец покрий земята,

събужда се. И тръгва със децата

на весела пързалка в планината.

Коя е тя?

(шейната)

 

Има  топло, мекичко кожухче,

сърчице страхливо.

Има дълги ушета

и пъргави крачета.

Що е то?

(зайчето)

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия Велчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Караш ме да се усмихвам,когато чета детските ти стихове.Благодаря!
  • Мила Лили! Някой ден, когато моята прекрасна жена ме дари с дете, ще го "откърмя" с твоите питанки-итанки, за да опознае света - кристално чист и натежал от росата на твоите мисли (топлата хралупа на твоите чувства) - такъв, какъвто ти ни го поднасяш, Вълшебнице!
  • Прегръдка!!!
    Поздрав за стихчето!
  • за шейната най ми хареса
  • Ама, че сладурско! Много ме развесели! Благодаря за усмивките!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....