ПИТАШ...
ПИТАШ....
Питаш, как е моето име
и какви по цвят са моите очи.
Измисляй каквито искаш имена
и каквито искаш цветове, дори и на дъга,
но аз, във мрака на нощта, ще пазя
себе си и моята душа.
Питаш ме, защо съм нежна с теб
и се чудиш дали идвам от далеч,
а аз стоя и се усмихвам тайно
и чакам да престъпиш плахо,
докосни ме и всичко за мене разбери,
с изключение цвета на моите очи.
Питаш ме, дали ще искам нещо от теб,
а аз отговорям ти със допир мек.
Не се познаваме, но нощта ни правокира
и аз във нейната сянка съм се скрила.
Създадена от милиони песъчини,
всяка по отделно дълго страдала,
се пръскам лесно, от полъх лек,
така че бъди нежен, а не късче лед.
Тръгвам си преди новите лъчи,
но ще се върна пак. И ще чакаш ти...
От мен, обещавам, няма да те заболи,
но още за любов не ме моли.
Не съм готова за обич открита,
достатъчно от горчивата болка съм пила!
© Пандора All rights reserved.
