Jan 6, 2010, 9:29 PM

Пияна ода

  Poetry » Other
938 0 7

                                                  Пияна  ода

 

На битието ни щастливата подкова

е виното. Първично като Ра.

Разпалващо-искряща кръв Христова

и властен жезъл в мъжката ръка.

 

То всеки мъж превръща във герой

със ум достоен за Езоповата реч.

Щом кипне виненият зной,

ръката търси женски стан и меч.

 

Но щом полази в женските гърди,

жената става напоена нива.

Подканва те: "Ела и ме вземи!"

с усмивка дяволски игрива.

 

Прослава е на истината свята,

един синтез от тайнство и бъбривост.

Най-чудният венец на свободата,

кипящ  от ярост и блестящ от милост.

 

Ах, винце, винце, като тебе няма!

Омайна музо за поети!

Ти си божествената  амалгама

и на душата ми - крилете!

 

                                                       Камелла

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Камелия Христова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Вдъхновяващо...!
    В душата ми летят винарки
    и мечове от светлина
    превръщат във христови арки
    храма на моите ребра!
    НАЗДРАВЕ !!!
  • Супер е, браво!
    Ехаааа, страхотно начало за деня
    Добро утро, Камелия!
  • Браво!!!
    Интересна и оргинална си!!
    Пиши!!!
  • Хареса ми.
  • Прекрасен стих, Камелия!!!!
    Дано го прочетат повече хора.
    Харесвам твоят стил и ти желая успех!
    И...щом стиха е за вино...Наздраве!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...