6 ene 2010, 21:29

Пияна ода

  Poesía » Otra
934 0 7

                                                  Пияна  ода

 

На битието ни щастливата подкова

е виното. Първично като Ра.

Разпалващо-искряща кръв Христова

и властен жезъл в мъжката ръка.

 

То всеки мъж превръща във герой

със ум достоен за Езоповата реч.

Щом кипне виненият зной,

ръката търси женски стан и меч.

 

Но щом полази в женските гърди,

жената става напоена нива.

Подканва те: "Ела и ме вземи!"

с усмивка дяволски игрива.

 

Прослава е на истината свята,

един синтез от тайнство и бъбривост.

Най-чудният венец на свободата,

кипящ  от ярост и блестящ от милост.

 

Ах, винце, винце, като тебе няма!

Омайна музо за поети!

Ти си божествената  амалгама

и на душата ми - крилете!

 

                                                       Камелла

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Камелия Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вдъхновяващо...!
    В душата ми летят винарки
    и мечове от светлина
    превръщат във христови арки
    храма на моите ребра!
    НАЗДРАВЕ !!!
  • Супер е, браво!
    Ехаааа, страхотно начало за деня
    Добро утро, Камелия!
  • Браво!!!
    Интересна и оргинална си!!
    Пиши!!!
  • Хареса ми.
  • Прекрасен стих, Камелия!!!!
    Дано го прочетат повече хора.
    Харесвам твоят стил и ти желая успех!
    И...щом стиха е за вино...Наздраве!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...