6.01.2010 г., 21:29

Пияна ода

930 0 7

                                                  Пияна  ода

 

На битието ни щастливата подкова

е виното. Първично като Ра.

Разпалващо-искряща кръв Христова

и властен жезъл в мъжката ръка.

 

То всеки мъж превръща във герой

със ум достоен за Езоповата реч.

Щом кипне виненият зной,

ръката търси женски стан и меч.

 

Но щом полази в женските гърди,

жената става напоена нива.

Подканва те: "Ела и ме вземи!"

с усмивка дяволски игрива.

 

Прослава е на истината свята,

един синтез от тайнство и бъбривост.

Най-чудният венец на свободата,

кипящ  от ярост и блестящ от милост.

 

Ах, винце, винце, като тебе няма!

Омайна музо за поети!

Ти си божествената  амалгама

и на душата ми - крилете!

 

                                                       Камелла

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камелия Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вдъхновяващо...!
    В душата ми летят винарки
    и мечове от светлина
    превръщат във христови арки
    храма на моите ребра!
    НАЗДРАВЕ !!!
  • Супер е, браво!
    Ехаааа, страхотно начало за деня
    Добро утро, Камелия!
  • Браво!!!
    Интересна и оргинална си!!
    Пиши!!!
  • Хареса ми.
  • Прекрасен стих, Камелия!!!!
    Дано го прочетат повече хора.
    Харесвам твоят стил и ти желая успех!
    И...щом стиха е за вино...Наздраве!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...