Пияна вишна
Целуна ли ме, даже не разбрах,
ала уста напъпила отворих,
очи затворих, сякаш сторих грях,
и май... наистина ти отговорих.
А ти ме блъсна с вятърни крила
и духна в нaедрелите ми клони...
Аз цялата за тебе разцъфтях –
по тебе цветни сънища зароних.
"Поспри при мен, красива съм, нали!
За тебе се разлистих!..."– ти обаче
щом клоните ми с цветове покри,
към друга вишна бързичко закрачи.
А цветният ми плод се умори
самотно всяка нощ да те очаква –
пияна съм от онзи ден, в зори,
когато лудо прага ми прекрачи.
В очите ми днес слънцето блести
и облаците тихо се закачат,
но аз очаквам теб и само ти
за мене просто още много значиш.
Не си отива пролетният ден,
плодът ми вече бързо натежава,
плодът ми е убийствено червен,
но тръпнещият кисел вкус остава.
Стихотворението е наградено с трето място в Осмия национален
конкурс за поезия „Пролет моя” на читалище "Н. Йо. Вапцаров" - София'2011г.
© Нели Господинова All rights reserved.
