Плач по Пинче
ПЛАЧ ПО ПИНЧЕ
Къде е Пинче, та я няма вече?
Търговец на жени
ли я отвлече
и във чужбина нейде я продава?
И достъп до компютър не й дава?
Поезия бе цяла тя самата!
Излъчваше
поезия с косата,
с усмивката, с гърдите си, с бедрата!
Не се въртяха
около Земята
звездите, ветровете и Луната -
в куплетите на Пинче те кръжаха!
Пегас бе неин кон и неин роб!
И този
вихрен кон да й отнемат,
те трябваше сърцето й да вземат,
и белия, и черния й дроб!
Нима е вярна
таз мълва коварна,
че някаква съперница бездарна,
докато тя се е била зачела,
любимия на Пинче е отнела?
Какво
значение за нея има,
че някакъв глупак не я зачита,
когато милиони я почитат?!
Тъжи луната,
сребърна и бяла,
като че ли над двора е заспала.
Звънят
от нежност и любов тревите!
Сред тях щуреят - от любов -
щурците!
И славеи във люляците пеят!
Но нищо не е същото без нея!
Ветрецът
празния хамак поклаща
и тежка, тъжна мисъл ме обхваща:
че всички
на земята сме до време -
докато дойде ангел да ни вземе!
© Ангел Чортов All rights reserved.
