Sep 9, 2007, 6:14 PM
Плача, викам и тъжа
Плача, викам и тъжа.
Обвинявам те,
за всяка твоя грешка.
Как посмя, как посмя
да смачкаш крехката душа.
Стоя до камината сама
и късъм всяка твоя снимка.
Споменът аз от теб не искам,
аз миналото гръб обръщам.
Не! Не си ми нужен, мога и сама
аз да се изправя пред света!
Ще бъда така, както бях преди,
преди да срещна твойте очи.
Плача, викам и тъжа,
и проклинам тебе сега.
Но знам, че сърцето ми отне
и вечно то ще е в твойте ръце.
Обвинявам те,
за всяка твоя грешка.
Как посмя, как посмя
да смачкаш крехката душа.
Стоя до камината сама
и късъм всяка твоя снимка.
Споменът аз от теб не искам,
аз миналото гръб обръщам.
Не! Не си ми нужен, мога и сама
аз да се изправя пред света!
Ще бъда така, както бях преди,
преди да срещна твойте очи.
Плача, викам и тъжа,
и проклинам тебе сега.
Но знам, че сърцето ми отне
и вечно то ще е в твойте ръце.
© Вероника Шефченко All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Не знам,на мен ми харесва! Може би могат да се направят някакви малки поправки,но мисля,че си е хубаво.
-
Ще го забравиш-само почакай!
Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
