Плача, викам и тъжа
Плача, викам и тъжа.
Обвинявам те,
за всяка твоя грешка.
Как посмя, как посмя
да смачкаш крехката душа.
Стоя до камината сама
и късъм всяка твоя снимка.
Споменът аз от теб не искам,
аз миналото гръб обръщам.
Не! Не си ми нужен, мога и сама
аз да се изправя пред света!
Ще бъда така, както бях преди,
преди да срещна твойте очи.
Плача, викам и тъжа,
и проклинам тебе сега.
Но знам, че сърцето ми отне
и вечно то ще е в твойте ръце.
Обвинявам те,
за всяка твоя грешка.
Как посмя, как посмя
да смачкаш крехката душа.
Стоя до камината сама
и късъм всяка твоя снимка.
Споменът аз от теб не искам,
аз миналото гръб обръщам.
Не! Не си ми нужен, мога и сама
аз да се изправя пред света!
Ще бъда така, както бях преди,
преди да срещна твойте очи.
Плача, викам и тъжа,
и проклинам тебе сега.
Но знам, че сърцето ми отне
и вечно то ще е в твойте ръце.
© Вероника Шефченко All rights reserved.
