9.09.2007 г., 18:14 ч.

Плача, викам и тъжа 

  Поезия
679 0 2
Плача, викам и тъжа.
Обвинявам те,
за всяка твоя грешка.
Как посмя, как посмя
да смачкаш крехката душа.
Стоя до камината сама
и късъм всяка твоя снимка.
Споменът аз от теб не искам,
аз миналото гръб обръщам.


Не! Не си ми нужен, мога и сама
аз да се изправя пред света!
Ще бъда така, както бях преди,
преди да срещна твойте очи.
Плача, викам и тъжа,
и проклинам тебе сега.
Но знам, че сърцето ми отне
и вечно то ще е в твойте ръце.

© Вероника Шефченко Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не знам,на мен ми харесва! Може би могат да се направят някакви малки поправки,но мисля,че си е хубаво.
  • Ще го забравиш-само почакай!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??