Плачът на небето
Защо плачеш, Небе?
Че виждаш всяка хорска мъка,
издигната, разкъсана към теб...
Желаеш да я задържиш, да я изтръгнеш,
да я пречистиш с летни дъждове.
Ти мислиш ли, че сълзите лекуват
от смърт, раздяла, старост, нищета;
от болката на толкоз хора хубави,
оставени самички на света?
Ти мислиш ли, Небе, че ветровете
ще пръснат по света твойте сълзи,
за да покълнат някъде, където
душите ни се молят да вали?
За нас ли плачеш или благославяш
със нашите горчилки този свят,
които са във облаците прашни,
надвиснали, зловещи, със вина...
Кажи, Небе - нима се всичко връща -
магията и злото, любовта,
че мъката ни в облаци превръщаш
и я изплакваш вечер над града?
Че виждаш всяка хорска мъка,
издигната, разкъсана към теб...
Желаеш да я задържиш, да я изтръгнеш,
да я пречистиш с летни дъждове.
Ти мислиш ли, че сълзите лекуват
от смърт, раздяла, старост, нищета;
от болката на толкоз хора хубави,
оставени самички на света?
Ти мислиш ли, Небе, че ветровете
ще пръснат по света твойте сълзи,
за да покълнат някъде, където
душите ни се молят да вали?
За нас ли плачеш или благославяш
със нашите горчилки този свят,
които са във облаците прашни,
надвиснали, зловещи, със вина...
Кажи, Небе - нима се всичко връща -
магията и злото, любовта,
че мъката ни в облаци превръщаш
и я изплакваш вечер над града?
© Горяна Панайотова All rights reserved.
