В стаята ми пак е толкоз душно,
сякаш все повече и повече успява да се свива.
Изпраща ме на друго място-чуждо,
и във моя собствен дом, дома си диря.
Скривам се под завивката си бяла,
напълно съвършено успявам тогава да се събера.
Но щом нощта настъпи и моят ад настава,
за душа ми неспокойна ни почивка, ни най-малка свобода.
Прощална песен вече е попила,
в белите клавиши и в запустелите стени.
С всички тонове съм изгорила,
онова което хвърля жар и мене ме гори. ...