Обичам те без име, без посока,
като вятър, който знае своя път.
Ти си огън - тих, но разрушаващ,
в очите ми оставяш своя глад.
Когато мисълта ми те докосне,
светът внезапно става по-голям.
И всичко дребно губи свойта тежест -
остават само ти и моя плам.
Аз падам в теб - и в тази бездна
намирам смисъл, истинност и дом.
Обичай ме - така, без обещания -
във твоето сърце да бъда дом.
© Еленка Гишина All rights reserved. ✍️ No AI Used
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
