Зад облаците скриват се звездите,
тъй както с мъката изчезват и мечтите.
Очите ми като искри блестящи
горят в огромни пламъци от страсти.
А устните ми все за твоите бленуват,
дори и само те да ги сънуват.
Сърцето ми тупти разгорещено,
та то от теб тъй силно е пленено!
Не знам кога, къде, как и защо се влюбих,
но знам, че теб за винаги загубих.
Н.Д. 1997-1998
© Надя Даскалова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
