divkozel (Красимир Йорданов) divkozel (Красимир Йорданов)
1 65
Apr 2, 2008, 9:35 PM

Плашилото

  Poetry
686 0 9
Татко Джузеппе нямаше пръст
в тази конструкция, сътворена от дядо ми -
вехто сако, среден ръст,
капела, от молците проядена.
Нашето лозе беше Голготата,
върху която бе разпнато.
Нямаше никакъв шанс да възкръсне.
Не така мислеха гаргите.
Дядо мърмореше: ето го моят
приживе вдигнат паметник.
А ние хихикахме идиотски,
смятайки, че се майтапи.
След няколко дни си отиде старикът.
Замълча безутешна камината.
Само плашилото плачливо придрънква
в преддверието
на зимата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Йорданов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0