Платна
Недей да плачеш ти! Недей да страдаш!
Закотвен в този залив пуст!
В мечтите си ти мачти нови вграждай
и опъни платна от плат сребрист.
Каквото е било, го няма вече,
но корабът е просто къс дърво.
И само ти способен си да плаваш
на бурята в жестокото око.
С пирони тежки пак, скови съдбата
и пак тръгни по бурното море.
И ако видиш нещо светло в мрака,
хвани го смело с двете си ръце.
Хвани и дръж опънал морни жили,
дори и на предела на смъртта.
ЖИВОТЪТ няма как да се затрие,
когато си го впрегнал в две платна.
© Григор Колев All rights reserved.
