Пленено сърце
Навън е слънчевата утрин,
а аз съм в сенчеста лъжа.
Очите ми пак гледат
в мен навътре, но там
е само пустош след нощта.
От мостовете ни стърчи разруха
- осиротели стълбове
пищят...
Не се ли измори да ги почупваш
и с тях прегради да градиш?!
А нощем...
нощем вятър щом задуха,
ще ги прескочиш ли измръзнал,
да си с мен?
Ти знаеш, аз ще бъда тук,
неприютена есен в зимен ден.
Отиваш си, защо се
връщаш, отдавна си
живея в самота?!
Намерих своите мостове,
изгряла след проливен дъжд
дъга.
Да, знам... обичаш ме,
но във очите ми те няма,
там гостенка е нямата тъга.
Крилото ми зараснало
е вече... пусни ме, Обич моя,
да летя.
© Искра Радева Николова All rights reserved.
