airiskra (Искра Радева Николова)
126 967
10.11.2010 г., 12:24 ч.

Пленено сърце 

  Поезия » Любовна
799 0 12

Навън е слънчевата утрин,

а аз съм в сенчеста лъжа.

Очите ми пак гледат

в мен навътре, но там

е само пустош след нощта.

От мостовете ни стърчи разруха

- осиротели стълбове

пищят...

Не се ли измори да ги почупваш

и с тях  прегради да градиш?!

А нощем...

нощем вятър щом задуха,

ще ги прескочиш ли измръзнал,

да си с мен?

Ти знаеш, аз ще бъда тук,

неприютена есен в зимен ден.

Отиваш си, защо се

връщаш, отдавна си

живея в самота?!

Намерих своите мостове,

изгряла след проливен дъжд

 дъга.

Да, знам... обичаш ме,

но във очите ми те няма,

там гостенка е нямата тъга.

Крилото ми зараснало

е вече... пусни ме, Обич моя,

да летя.


© Искра Радева Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??