Пленник
Превърнат съм в статуя безмълвна -
отрови ме с отрова сладострастна.
Светлината на света започна да угасва -
не ще изляза от галерията тъмна.
Станах аз завинаги твой пленник,
както хиляди, стотици други,
и безпричинно вярвах в тези думи:
„Ще съм твоя, мили, още седмица...”
Използва слабостите ми човешки,
разхвърля чара си фатален,
накара ме да стена, плача и ругая,
а отстрани стоя и гледа със насмешка.
Примирен съм. Няма да се боря.
Ще седна кротко в някой ъгъл тъмен.
Аз зная, на любов по тебе съм осъден -
тук не трябва нито разум, нито воля.
Разкъсан съм от болка, не отричам.
Но могъл бих и повече да трая,
ако ми прошепнеш, мила, нека зная,
че усетила си колко те обичам.
отрови ме с отрова сладострастна.
Светлината на света започна да угасва -
не ще изляза от галерията тъмна.
Станах аз завинаги твой пленник,
както хиляди, стотици други,
и безпричинно вярвах в тези думи:
„Ще съм твоя, мили, още седмица...”
Използва слабостите ми човешки,
разхвърля чара си фатален,
накара ме да стена, плача и ругая,
а отстрани стоя и гледа със насмешка.
Примирен съм. Няма да се боря.
Ще седна кротко в някой ъгъл тъмен.
Аз зная, на любов по тебе съм осъден -
тук не трябва нито разум, нито воля.
Разкъсан съм от болка, не отричам.
Но могъл бих и повече да трая,
ако ми прошепнеш, мила, нека зная,
че усетила си колко те обичам.
© Васил Стойнов All rights reserved.
