Плетачка
май 2013 Румяна Славова
Оплете си конците
старата плетачка.
Разплита, оплита...
Заболяха я ръцете
и очилата ù
се запотиха.
Свъси вежди
и в мисли се унесе.
Възлите на душата
тръгна да разплита...
О, да, тя млада беше
и красива, срамежлива...
Тая красота,
уж истинска любов донесе!
Но щастието
избяга надалеч от нея.
Съпругът ù
строг военен беше.
Честичко отсъстваше,
а когато бе си у дома,
не редеше мили думи!
А тя примираше от мъка -
бе силна любовта ù!
Но с дечица
не можа да се сдобие,
а мъжът започна
повечко да пие!
С думи тежки я кореше
и отдавна
не я даряваше със ласки,
а със шамари...
Животът ù така премина
и увяхна красотата.
Съпругът се спомина -
намери стара мина от войната.
Женицата сама остана,
но за него не тъжеше...
Но никой мъж
не я поиска вече -
на възраст бе,
а и бе дебела.
Едничка радост,
кучето ù беше!
"Разговаряха", докато
плетеше дантелени покривки.
Научила я бе
старата ù майка,
когато бе девойка.
Мечти тогаз
в зениците блестяха!
Сега
тъгата се е настанила!
А можеше и тя
да има две дечица
и внуци да отгледа;
принц на бял кон,
завинаги да я обича;
собствено ателие да си отвори...
И сигур,
ако беше по-нахална,
грозновата -
щеше да е по-щастлива!
Сега,
какво в живота ù остана -
оплетените възли на душата,
бодливи куки
и кълбета...
© Румяна Славова All rights reserved.
Женицата е плод на въображението ми,но е образ на много жени,които не са успели да сбъднат мечтите си и в края на живота си са сами.А приказките съществуват! 