Плетачка на дантели
вълнуваща Жена
обречена на страстна похот
защото може я
и има...
необуздан гняв
в Него Тя надига
и вплита тежки спомени
във вените на съвестта му
с воалите на тялото
изобретателно
замряла болка трупа опит
закачливо
оскубани коси
зле изиграна сцена
стоят й като нещо чуждо
тишина от времето изпроси
за да е красива
безотговорност и безгрижие
за себе си дори
да я осъди Той не може
нито е съдия
нито съдебен заседател
да пази Боже
дантелите й търси
ако плетачката е Тя
и на тъмно ги копнее
докато я няма още
бледата луна
защо е силна
като слабостта и я краси
защо е неопитомена
като нежността и я издава
Тя се вълнува още
като Го съзре
син поглед в чер
е вперил взор
спира дъхът
усещащ неговия учестен
влагата е нейното оръжие
а неговото...
тоз памфлет...
обезоръжен...
Чар ...
© Чавдар Кунчев All rights reserved.
Поздрав!
