Oct 14, 2008, 6:43 PM

Плетачка на дантели 

  Poetry » Odys and poems
1221 0 11








вълнуваща Жена
обречена на страстна похот
защото може я
и има...

необуздан гняв
в Него Тя надига
и вплита тежки спомени
във вените на съвестта му

с воалите на тялото
изобретателно
замряла болка трупа опит
закачливо

оскубани коси
зле изиграна сцена
стоят й като нещо чуждо
тишина от времето изпроси
за да е красива

безотговорност и безгрижие
за себе си дори
да я осъди Той не може
нито е съдия
нито съдебен заседател
да пази Боже

дантелите й търси
ако плетачката е Тя
и на тъмно ги копнее
докато я няма още
бледата луна

защо е силна
като слабостта и я краси
защо е неопитомена
като нежността и я издава

Тя се вълнува още
като Го съзре
син поглед в чер
е вперил взор
спира дъхът
усещащ неговия учестен

влагата е нейното оръжие
а неговото...
тоз памфлет...
обезоръжен...







Чар ...

© Чавдар Кунчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • БОЖЕ...
    А,как щях да си отмина...!
  • Колко много страст и похот! Разчувства ме много, а се и размечтах. Поздрав!
  • Ще си спестя ...думите!
  • от кълбото лунно
    развих си конец
    и изплетох дантела
    щом те превземе съня
    завивам те с нея....


    хубав памфлет
    макар и обезоръжен

    Поздрав!
  • Много хубаво!
  • необуздан гняв
    в Него Тя надига
    и вплита тежки спомени
    във вените на съвестта му

    !!!!!!!!!!
  • Героят изглежда ми наранен
    или може би е вече уморен...

    Поздрав и усмивка.
  • Не си обезоръжен, ЧАР...
    силно преживяване, дори сега - ретроспективно!
  • тъга...сълзи...и обяснение в любов...а тя е толкова прекрасна...
    възраждащо се чувство...това долових в този изключителен твой стих...Чар...
  • защо е силна
    като слабостта и я краси
    защо е неопитомена
    като нежността и я издава

    Прекрасна е!
    И стихът ти също!
  • Достоен за размисъл стих!Поздрави!
Random works
: ??:??