14 oct 2008, 18:43

Плетачка на дантели

1.6K 0 11








вълнуваща Жена
обречена на страстна похот
защото може я
и има...

необуздан гняв
в Него Тя надига
и вплита тежки спомени
във вените на съвестта му

с воалите на тялото
изобретателно
замряла болка трупа опит
закачливо

оскубани коси
зле изиграна сцена
стоят й като нещо чуждо
тишина от времето изпроси
за да е красива

безотговорност и безгрижие
за себе си дори
да я осъди Той не може
нито е съдия
нито съдебен заседател
да пази Боже

дантелите й търси
ако плетачката е Тя
и на тъмно ги копнее
докато я няма още
бледата луна

защо е силна
като слабостта и я краси
защо е неопитомена
като нежността и я издава

Тя се вълнува още
като Го съзре
син поглед в чер
е вперил взор
спира дъхът
усещащ неговия учестен

влагата е нейното оръжие
а неговото...
тоз памфлет...
обезоръжен...






Чар ...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чавдар Кунчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...