14 oct 2008, 18:43

Плетачка на дантели

1.6K 0 11








вълнуваща Жена
обречена на страстна похот
защото може я
и има...

необуздан гняв
в Него Тя надига
и вплита тежки спомени
във вените на съвестта му

с воалите на тялото
изобретателно
замряла болка трупа опит
закачливо

оскубани коси
зле изиграна сцена
стоят й като нещо чуждо
тишина от времето изпроси
за да е красива

безотговорност и безгрижие
за себе си дори
да я осъди Той не може
нито е съдия
нито съдебен заседател
да пази Боже

дантелите й търси
ако плетачката е Тя
и на тъмно ги копнее
докато я няма още
бледата луна

защо е силна
като слабостта и я краси
защо е неопитомена
като нежността и я издава

Тя се вълнува още
като Го съзре
син поглед в чер
е вперил взор
спира дъхът
усещащ неговия учестен

влагата е нейното оръжие
а неговото...
тоз памфлет...
обезоръжен...






Чар ...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чавдар Кунчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....