Не зная вишневите цветове
дали сънуват плясъка на птици.
Препуснаха априлски дъждове
и над града размахаха камшици.
И колко дълго вишневият цвят
дъхти в нощта, преди да се отрони.
Струяха в нежния му цветопад
уханията на смълчана пролет.
Растлаха върху улиците тихи
валма от вишневата прежда.
А баба ги събира и наплита
за лятото ми слънчево надежда.
© Слави Тодоров All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
