Не зная вишневите цветове
дали сънуват плясъка на птици.
Препуснаха априлски дъждове
и над града размахаха камшици.
И колко дълго вишневият цвят
дъхти в нощта, преди да се отрони.
Струяха в нежния му цветопад
уханията на смълчана пролет.
Растлаха върху улиците тихи
валма от вишневата прежда.
А баба ги събира и наплита
за лятото ми слънчево надежда.
© Слави Тодоров Всички права запазени