Пловдив

Хора, улици и светофари,

град във шум облян,

раменете ми със работа

бе претоварил

и в тишината си остана

неразбран...

Няма да се спрат

и хората, и улиците...

... светофари,

аз нали ги знам,

създадох ги във образи,

в пожари,

а те ме премълчаха...

... като дим.

Минавах, спирах се

и подминавах,

и те минаваха край мен,

хора, улици и светофари -

пътеки във работен ден.

Фабриките стари

с монотонен и отмерващ звън,

тях кой ги беше натоварил

с вечна работа без сън.

Мостовете, едва превити,

поемат пак потока

със сините манти.

В Марица за последно се поглеждат

и продължават със наведени глави.

Хора, улици и светофари,

не съм си ви представяла така,

аз мислех, че ви знам

във образи познати,

на кръстопът от шум и тишина.

(Нека бъде и поздрав към всички от Пловдив)