Jul 22, 2013, 9:59 PM

По алеята

  Poetry » Other
626 0 3

Бре, че си хубав!
Топчест, наперен!
С лъскав кафяв и опънат
в корема костюм!

Бре, че готин
с тази синя капела!

А и как храбро прихвръкваш
току пред колите
по прашния друм!

Бре, че изискан!
Сякаш сега ще извадиш
от джоба
цъфнал чемшир
и тържествен
ще сториш поклон!

А и наблизо,

във подножието на бора

твоята вярна другарка
люлее тревите
с небивал възторг.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....