dar4e_to (Дарина Дечева)
231 98
Jan 5, 2008, 4:57 PM

По чумаво 

  Poetry » Other
1076 0 28

По чумаво ми сплетоха косите
(тя, чумата, избира си красиви...)
Невестите заплакаха с върбите
(мъжете ги заравяха по ниви...)

Тя, чумата, отнесе и децата
(беснееше и хапеше по тъмно.)
По дрезгав смях надмина Сатаната
(а гробището бе високо, стръмно...)

По чумаво облякоха ме с риза
(посипаха ми с въглени главата.)
Оная с хищна алчност ме облиза
и ми отряза със замах косата.

Тя, чумата, е грозна (и го знае!)
Невинна хубост затова поиска.
Баща ми ме заведе (днес ридае...)
Пък мама още чака. Плитка стиска...

Не помня чумаво. Но пътя зная.
И тръгнах с разпокъсаната риза.
На гробището спрях (то все е в края...)
И татковата лудост ме прониза.

Видях я във очите му. (Оная
посяваше се най-напред в очите...)
Потърсих после мама да позная.
И я открих... на чумата в косите.



04.01.2008 г.
Дарина Дечева

© Дарина Дечева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??